Решение на ВАС № 9200 от 19.08.2008 г. по адм. дело № 1570 / 2008 г.

РЕШЕНИЕ № 9200

София, 19.08.2008

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

при секретар

Мадлен Дукова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдията

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

по адм. дело № 1570/2008 год.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Защита здравето и живота на населението и околната среда” със седалище гр. София против решение № 195/15.11.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменена заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ гр. София и е допуснато предварително изпълнение на решението. Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния акт с искане за отмяната му.

Ответникът - министърът на околната среда и водите чрез процесуалните представители юрк. Гечева и юрк. Петков оспорват допустимостта на жалбата с твърдения за липса на правен интерес у оспорващия и просорочие на жалбата, алтернативно я намират за неоснователна.

Заинтересованите страни - директорът на РИОСВ, кметът на Столична община и фирма „Чистота Искър” ЕООД чрез процесуалните си представители споделят възраженията на ответника.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Оспореното административно решение е произнесено от министъра на околната среда и водите на 15.11.2007 г., но по делото няма доказателства за съобщаването му на сдружението, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което настоящият състав приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят има и правен интерес от оспорването на административния акт на министъра на околната среда и водите, какъвто се изисква според чл. 147 от АПК. Интересът се обосновава със засягане правото на гражданите за здравословна и благоприятна околна среда, прогласено в чл. 55 от Конституцията на Република България и съгласно Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.), наричана по-нататък Конвенцията. Както гласи член 1 от нея “за да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция”. За постигане на целите на Конвенцията в чл. 9, & 2 е регламентирано задължението на всяка страна в рамките на своето национално законодателство да осигури на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, ако административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка, на достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законовоустановен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на чл. 6 и в случаите, когато е предвидено от националното законодателство и без да засяга прилагането на параграф 3, други разпоредби на тази Конвенция. Заинтересоваността на всяка неправителствена организация се определя според критериите, посочени в член 2, § 5. Според определението в член 2, § 5 от конвенцията, “засегната общественост” означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат такъв интерес.” Сдружението жалбоподател е регистрирано по националния Закон за юридическите лица с нестопанска цел по ф. д. № 2648/2002 г. от Софийски градски съд с цели в областта на околната среда и може да бъде определено като организация по смисъла на цитираната разпоредба, следователно има правен интерес от обжалване на административни актове, свързани с околната среда.

По основателността на жалбата.

С решение № 195/15.11.2007г. министърът на околната среда и водите отменя заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ на гр. София, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 28.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения, инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и искане от оператора на депото за битови отпадъци „Суходол” - „Чистота Искър” ЕООД е прекратена експлоатацията на депо „Суходол”.

 

За да отмени влезлия в сила административен акт, органът се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Решението е правно основано на разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК. За нови обстоятелства са посочени резултати от геодезическо заснемане, извършени след прекратяване на експлоатацията на депото, които сочат на наличие на свободни обеми до достигане котите на проекта за рекултивация на втори етап, които не са могли да бъдат известни при издаване на заповедта на директора на РИОСВ-София. Посочените обстоятелства са обективирани в доклад на управителя на “Чистота Искър” ЕООД и са внесени в толична община с вх. № 2600-365/23.01.2007 г.

При тези факти, съдът намира оспореният административен акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 99, т. 2 от АПК. Обстоятелствата, респективно доказателствата, които са основание за възобновяване на производството по издаване на отменения административен акт по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК следва да съществуват към момента на постановяването му, в конкретния случай 27.09.2005 г. В този смисъл е целта на закона - съобразяване на откритите нови (но съществуващи към момента на издаване на акта) обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което довежда до невъзможност административния орган да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство. По тези съображения данните от геодезическото заснемане, получени след датата на постановяване на заповедта на директора на РИОСВ, обективирани в доклада от 2007 г., са ирелевантни за произнасянето на министъра на околната среда и водите по искането за възобновяване на административното производство по издаване на заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ. Като базира на тях оспореното решение, административният орган издава акт в противоречие с нормата на чл. 99, т. 2 от АПК, който следва да бъде отменен с настоящото решение.

Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 195/15.11.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменена заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ гр. София и е допуснато предварително изпълнение на решението.


Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Марина Михайлова

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Жанета Петрова
/п/ Виолета Главинова

В.Г.


Вашият коментар: